Димитровден

На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: “Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима”.
Свети Димитър е роден през III век в град Солун, като по това време неговият баща управлява града. Той заема поста след смъртта му, провъзгласен от Максимиан Херкул за градоначалник, а жителите го приемат с голяма радост и почит. Тъй като Димитър открито проповядва и прославя християнството, си навлича гнева на император Галерий и бива хвърлен в тъмница. Той е убит с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му, още преди да бъде осъден. Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата, а за жителите на Солун той се превръща в покровител на града, както е и почитан от всички тях.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В българската традиция, тъй като на този ден започва зимата, гледат мравките, за да разберат каква ще е тя. Ако мравките все още излизат от мравуняците, се вярва, че зимата ще е лека. Ако на Димитровден вали- зимата няма да е добра. Ако луната на този ден е пълна, през годината ще има много мед. Ако е безлуние „кошарите ще са празни”. Понеже Димитровден е един от годишните празници, който в народният календар бележи смяната на сезоните, се среща вярването, че в нощта срещу този празник небето се отваря и праведните могат да видят Рая – така, както това се случва и срещу Коледа, Богоявление и Преображение.
От Димитровден стадата тръгват на зимуване. Реколтата вече е прибрана и се поставя началото на неделните хора на мегдана. Хорото на празника се нарича „чобанско”, тъй като се повежда от пастир. В следващите два дни наемните овчари почиват и стопаните сами излизат да пасат стадата си. Затова тези дни се наричат „чобански празници”.
Наемните работници – ратаи, овчари, говедари, а в по-ново време – и слугините в градските къщи се наемат от Димитровден до Димитровден. Това е денят, в който им се плаща за изминалата година – затова се нарича разпус, но пак тогава се разписват ангажиментите им за следващата година.
Именниците носят в църквата обредна храна арта или артос – петохлебие, сурово жито или брашно, олио и вино. Храната се нарича за здраве. На петте малки хлебчета, украсени с просфора, се слага по една свещ.
Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА,
ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМО,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГИЯ, ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГОДАН, ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, МИТКО, МИТО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРИЧКА
Традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят “полазване” – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на предишен малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. За покровителството на светията днес си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Сподели статията